Кампания, каква кампания?

Предизборната кампания за европейските избори е вяла в най-добрия случай. За момента тя се случва предимно по телевизията - под формата на дебати и видео клипове. Ползват се също и предизборни хроники, които в общия случай представляват запис на предизборни изяви на кандидатите в малки, камерни зали пред 20 до 50 членове/симпатизанти. Аз лично видях плакат по улиците на София едва вчера. Днес (вторник) са се появили малко повече, но до изборите остават четири дни и просто не се вижда как и кога кампанията би могла да стане по-интересна.

Изглежда че "Атака" е единствената партия, която залага на европейско послание в кампанията си. Националистите поставят на централно място въпроса за бъдещото разширение на съюза под формата на познатия лозунг "Не на Турция в Европейския съюз!". Колкото и крайно да звучи, това послание е директно свързано с въпроса в каква посока да се развива ЕС и засяга всичките 27 страни членки.



Останалите партии използват доста двусмислени слогани за местна консумация. Фаворитът на социолозите и българските домакини ГЕРБ просто преписва от Обама - "Да докажем, че България може". Социалистите твърдят че "Ние защитаваме българските интереси в Европа". Безумен лозунг в контекста на европейските избори. Предполагам че избраните от тяхната листа евродепутати отново ще се присъединят към групата на ПЕС, а няма да инициират създаването на някаква "българска група" в Европейския парламент. Претенциозно, дори нахално е да излизаш с такъв лозунг, когато твоето правителство е предизвикало спирането на европейските фондове за България.

Предизборният лозунг на Движението за права и свободи (дали това име не трябва да бъде поставяно в кавички?) е " Гласувай Доверие, получи Подкрепа и Сигурност". Идеята главните букви да образуват абревиатурата ДПС май е единствената зад този механичен сбор от думи. Синята коалиция също е заела от челния американски политически опит със слогана "Време е за добрите!".



На фона на тези наблюдения изводът за кампанията като цяло е ясен. Политическите играчи в България възприемат европейските избори просто като първи тур на националните. Партиите отказват да изпълняват основните си функции - освен да представляват, и да информират и "образоват" гражданите по въпросите от европейска важност (разширение, институционално устройство на съюза, обща външна политика, енергийна сигурност на ЕС и т.н.). Кампанията е просто шанс за по-добро позициониране пред "важните" избори. Социологическите проучвания предвиждат избирателна активност от 35-40% (ако не вали). Аз лично се съмнявам че числото 28,9% от миналите избори ще бъде надминато значително. След такава кампания далеч по-вероятно е Джо Водопроводчика да си остане вкъщи.