петък, 6 ноември 2009 г.

Истински ПРЕЗИДЕНТСКИ избори

Май не ми върви като дойде време за някаква кръгла годишнина на управлението в България. Когато изтекоха 800-те дни на Симеон и трябваше доходите на всички да се увеличат ˝незабавно и несимволично˝нямах щастието да съм в страната, сега пък изпускам 100-те дни на Бойко. Борисов си писа мн. добър (5) за периода, но на мен по-скоро ми се струва чe кабинетът засега залага повече на медийни изяви и обещания отколкото на реално свършена работа. Нещо, характерно и за кметския период на премиера.

Това че не съм пряк свидетел на събитията у дома обаче ми позволи да проследя навечерието и старта на президентската кампания в Хърватска. И сравненията с България водят до интересни изводи. Президентските избори в страната-кандидат за ЕС са наистина мажоритарни и в тях личностите имат по-голямо значение от политическите партии.

Основните партии в Хърватска са две - HDZ (Hrvatska demokratska zajednica) и SDP (Socijaldemokratska partija). HDZ е основна сила в дясно, разчита на гласовете на диаспората и не отрича напълно наследството на военния режим от 1941-1944г. SDP е опозиция на сегаšното коалиционно правителство, водено от HDZ. Третата по големина партия в парламента е Хърватската Народна Партия (HNS) - ориентирана център-ляво и също в опозиция. Своя партия (SDSS) има и сръбското малцинство, a IDS (Демократична партия на Истрия) е партия на региона, в който има значително италианско малцинство.

Всяка от основните партии издигна свой кандидат за президент - за HDZ това е Андрия Хебранг, за SDP - Иво Йосипович. HNS ще бъде представлявана от Весна Пусич, дори и регионалната IDS издига лидера си Дамир Каин за поста. По-интересни от представителите на малките партии обаче са кандидатите, които не разчитат на партийна подкрепа. Кметът на Загреб Милан Бандич беше изключен от SDP, заради решението си да се кандидатира самостоятелно, въпреки наличието на официален кандидат на партията (Йосипович).




















Йосипович (вляво) и Хебранг (вдясно) са официалните кандидати на основните партии.




Не един, а двама алтернативни кандидати излизат от средите на HDZ (също своевременно изключени). Надан Видошевич е председател на Хърватската икономическа камара (нещо като нашия КРИБ), а вече бившият министър на образованието и науката в двете последователни правителства на HDZ Драган Приморац също се включи в надпреварата.




















Кметът на Загреб Милан Бандич (вляво) и Надан Видошевич (вдясно) имат реални шансове за балотаж.



Дотук - нищо изненадващо. Маргинални кандидати и в България колкото щеш. На последните президентски избори у нас даже имаше някакъв си проф. Григор Велев, който асоциираше институцията с фикус. Социологическите проучания обаче показват че в Хърватска личностите имат шанс и без да са подкрепени от партии. Последното допитване дава преднина на кандидата на SDP Йосипович с около 22%, следван от независимия Видошевич с около 16%, кметът на Загреб Бандич с 15%, докато кандидатът на HDZ Хебранг е четвърти с едва с 9,5%. Безспорно обещаващо начало на кампанията и доказателство за оценката, която обществото дава на силните личности, независимо от партийната подкрепа или липсата на такава.