петък, 6 ноември 2009 г.

Истински ПРЕЗИДЕНТСКИ избори

Май не ми върви като дойде време за някаква кръгла годишнина на управлението в България. Когато изтекоха 800-те дни на Симеон и трябваше доходите на всички да се увеличат ˝незабавно и несимволично˝нямах щастието да съм в страната, сега пък изпускам 100-те дни на Бойко. Борисов си писа мн. добър (5) за периода, но на мен по-скоро ми се струва чe кабинетът засега залага повече на медийни изяви и обещания отколкото на реално свършена работа. Нещо, характерно и за кметския период на премиера.

Това че не съм пряк свидетел на събитията у дома обаче ми позволи да проследя навечерието и старта на президентската кампания в Хърватска. И сравненията с България водят до интересни изводи. Президентските избори в страната-кандидат за ЕС са наистина мажоритарни и в тях личностите имат по-голямо значение от политическите партии.

Основните партии в Хърватска са две - HDZ (Hrvatska demokratska zajednica) и SDP (Socijaldemokratska partija). HDZ е основна сила в дясно, разчита на гласовете на диаспората и не отрича напълно наследството на военния режим от 1941-1944г. SDP е опозиция на сегаšното коалиционно правителство, водено от HDZ. Третата по големина партия в парламента е Хърватската Народна Партия (HNS) - ориентирана център-ляво и също в опозиция. Своя партия (SDSS) има и сръбското малцинство, a IDS (Демократична партия на Истрия) е партия на региона, в който има значително италианско малцинство.

Всяка от основните партии издигна свой кандидат за президент - за HDZ това е Андрия Хебранг, за SDP - Иво Йосипович. HNS ще бъде представлявана от Весна Пусич, дори и регионалната IDS издига лидера си Дамир Каин за поста. По-интересни от представителите на малките партии обаче са кандидатите, които не разчитат на партийна подкрепа. Кметът на Загреб Милан Бандич беше изключен от SDP, заради решението си да се кандидатира самостоятелно, въпреки наличието на официален кандидат на партията (Йосипович).




















Йосипович (вляво) и Хебранг (вдясно) са официалните кандидати на основните партии.




Не един, а двама алтернативни кандидати излизат от средите на HDZ (също своевременно изключени). Надан Видошевич е председател на Хърватската икономическа камара (нещо като нашия КРИБ), а вече бившият министър на образованието и науката в двете последователни правителства на HDZ Драган Приморац също се включи в надпреварата.




















Кметът на Загреб Милан Бандич (вляво) и Надан Видошевич (вдясно) имат реални шансове за балотаж.



Дотук - нищо изненадващо. Маргинални кандидати и в България колкото щеш. На последните президентски избори у нас даже имаше някакъв си проф. Григор Велев, който асоциираше институцията с фикус. Социологическите проучания обаче показват че в Хърватска личностите имат шанс и без да са подкрепени от партии. Последното допитване дава преднина на кандидата на SDP Йосипович с около 22%, следван от независимия Видошевич с около 16%, кметът на Загреб Бандич с 15%, докато кандидатът на HDZ Хебранг е четвърти с едва с 9,5%. Безспорно обещаващо начало на кампанията и доказателство за оценката, която обществото дава на силните личности, независимо от партийната подкрепа или липсата на такава.

понеделник, 6 юли 2009 г.

Новият Бащица?

Бойко Борисов едва ли е очаквал изборния му успех да е така убедителен. Отиващата си тройна коалиция допринесе максимално за резултата на ГЕРБ, както с недомислените си електорални експерименти (мажоритарните депутати), така и с наглостта си до последния миг на кампанията (изказването на Доган в с. Кочан, клиповете на БСП). Независимо от причината, Борисов се озова в ситуация, в която хем е неоспоримият победител от изборите, хем малко не му стига за самостоятелен кабинет.

Опции за коалиционно управление обаче не липсват. Синята коалиция, РЗС (прогнозата ми за чието не-влизане за нещастие не се сбъдна), дори Атака - всички са готови да подкрепят Бойко. Борисов е в позицията да поиска безусловно тяхната подкрепа - на базата на огромното доверие, което избирателите му гласуваха. Всъщност поведението на столичния кмет най-вероятно ще следва това на неговия бивш лидер - Негово Величество Царят. И сега бъдещият премиер може спокойно да покани по един-двама представители на по-малките партии да заемат постове в управлението, без формално да се стига до коалиционно управление, същевременно изисквайки безпрекословна парламентарна подкрепа. Нещо като реформаторското мнозинство непосредствено след изборите през 1997г. Такова поведение би се понравило и на друг бивш ментор на Борисов - покойният Тодор Живков.

Всъщност, като се замислим, позицията на "бащица" най-много отива на типажа Борисов, а вероятно и той доста е научил за спецификите на
ролята, докато е охранявал бившият Първи. Дали Бойко Борисов ще се изкуши да стане "баща на нацията" ще разберем още следващата седмица. Лакмусът ще бъде начинът, по който ще бъде съставено новото българско правителство.



Борисов тепърва ще се радва на "безграничната" народна любов. Снимка: БГНЕС.

петък, 19 юни 2009 г.

Кой трябва да бъде българският еврокомисар?

Този въпрос се оказа неочаквано актуален след вчерашната заявка на Сергей Станишев, че България ще настоява да получи важно портфолио в новата Европейска Комисия. Според правителствената прес-служба "на този етпа страната ни не мисли за име на новия си еврокомисар, а държи да получи съществен портфейл, какъвто е например енергетиката". Изявлението, несъмнено в предизборен контекст, обаче е в директна връзка с личността на новия български комисар. Кои са кандидатите за поста?

В публичното пространство за поста на еврокомисар се спрягат три имена. Очаквано това са сегашният български представител Меглена Кунева, външният министър Ивайло Калфин и фаворитката на Цветан Цветанов за евроизборите Румяна Желева. Казвам фаворитката на Цветанов, а не на Борисов заради упоритите слухове и нишани за смяна на властта в ГЕРБ. Това обаче е тема на друг разговор.

Ясно е чии интереси би защитавала Кунева ако повтори мандата си - не случайно прякора й по времето, когато водеше преговорите за българското членство в ЕС беше "Madame Yes". Пак ще се насладим на безбройни пресконференции за "лошите китайски стоки" и медийни кампании по Коледа с образа на плюшено мече със шипове. Consumer protection от новото хилядолетие. Естествено, когато стане въпрос за реални проблеми като например сметките за ток, инициативите на Кунева се ограничават в проучвателни мероприятия и сочене на "добри практики" от други държави. За щастие имайки предвид ниския електорален потенциал на партията на Кунева - НДСВ, шансовете й да бъде отново еврокомисар са ниски.



Номинацията на Ивайло Калфин изглежда с една идея по-разумна. Човекът поне се държи нормално и не споделя безкрайния апетит за медийни изяви и конформизма на Кунева. България естествено не би могла да се надява на портфолио в областта на външните работи на ЕС, най-малкото заради целенасоченото ни поведение на "троянски кон" на Русия в съюза. Ако кандидатурата на Калфин все пак бъде одобрена, той най-вероятно ще е един от многото еврокомисари с "общи компетенции" и най-вероятно ще получи ресор от сорта на "Многоезичие".


Кандидатурата на Румяна Желева би била реалистична само при убедителна изборна победа на ГЕРБ и правителство без участието на БСП. В противен случай постът на еврокомисар може да е част от коалиционния пазарлък след 5 юли. За личността на самата Желева е трудно да се каже каквото и да било след като тя самата не са постара да стане позната на обществото с двугодишния си престой в Брюксел и Страсбург.


Мнение по темата може да изрази и самият Жозе Мануел Дурао Барозу, който като президент на Комисията (практически преизбран) има право да помоли страна-членка да промени предложението за свой представител. От българска страна предложението се прави от министър-председателя, което поставя номинацията в директна зависимост от изхода на парламентарните избори. Ако зависеше от Вас, кой щеше да е българският представител в Европейската Комисия? Някой от изброените или Надежда Михайлова, Димитър Стоянов, Филиз Хюсменова, Божидар Димитров, Христо Стоичков?