Истински ПРЕЗИДЕНТСКИ избори

Май не ми върви като дойде време за някаква кръгла годишнина на управлението в България. Когато изтекоха 800-те дни на Симеон и трябваше доходите на всички да се увеличат ˝незабавно и несимволично˝нямах щастието да съм в страната, сега пък изпускам 100-те дни на Бойко. Борисов си писа мн. добър (5) за периода, но на мен по-скоро ми се струва чe кабинетът засега залага повече на медийни изяви и обещания отколкото на реално свършена работа. Нещо, характерно и за кметския период на премиера.

Това че не съм пряк свидетел на събитията у дома обаче ми позволи да проследя навечерието и старта на президентската кампания в Хърватска. И сравненията с България водят до интересни изводи. Президентските избори в страната-кандидат за ЕС са наистина мажоритарни и в тях личностите имат по-голямо значение от политическите партии.

Основните партии в Хърватска са две - HDZ (Hrvatska demokratska zajednica) и SDP (Socijaldemokratska partija). HDZ е основна сила в дясно, разчита на гласовете на диаспората и не отрича напълно наследството на военния режим от 1941-1944г. SDP е опозиция на сегаšното коалиционно правителство, водено от HDZ. Третата по големина партия в парламента е Хърватската Народна Партия (HNS) - ориентирана център-ляво и също в опозиция. Своя партия (SDSS) има и сръбското малцинство, a IDS (Демократична партия на Истрия) е партия на региона, в който има значително италианско малцинство.

Всяка от основните партии издигна свой кандидат за президент - за HDZ това е Андрия Хебранг, за SDP - Иво Йосипович. HNS ще бъде представлявана от Весна Пусич, дори и регионалната IDS издига лидера си Дамир Каин за поста. По-интересни от представителите на малките партии обаче са кандидатите, които не разчитат на партийна подкрепа. Кметът на Загреб Милан Бандич беше изключен от SDP, заради решението си да се кандидатира самостоятелно, въпреки наличието на официален кандидат на партията (Йосипович).

Йосипович (вляво) и Хебранг (вдясно) са официалните кандидати на основните партии.

Не един, а двама алтернативни кандидати излизат от средите на HDZ (също своевременно изключени). Надан Видошевич е председател на Хърватската икономическа камара (нещо като нашия КРИБ), а вече бившият министър на образованието и науката в двете последователни правителства на HDZ Драган Приморац също се включи в надпреварата.

Кметът на Загреб Милан Бандич (вляво) и Надан Видошевич (вдясно) имат реални шансове за балотаж.

Дотук - нищо изненадващо. Маргинални кандидати и в България колкото щеш. На последните президентски избори у нас даже имаше някакъв си проф. Григор Велев, който асоциираше институцията с фикус. Социологическите проучания обаче показват че в Хърватска личностите имат шанс и без да са подкрепени от партии. Последното допитване дава преднина на кандидата на SDP Йосипович с около 22%, следван от независимия Видошевич с около 16%, кметът на Загреб Бандич с 15%, докато кандидатът на HDZ Хебранг е четвърти с едва с 9,5%. Безспорно обещаващо начало на кампанията и доказателство за оценката, която обществото дава на силните личности, независимо от партийната подкрепа или липсата на такава.

Новият Бащица?

Бойко Борисов едва ли е очаквал изборния му успех да е така убедителен. Отиващата си тройна коалиция допринесе максимално за резултата на ГЕРБ, както с недомислените си електорални експерименти (мажоритарните депутати), така и с наглостта си до последния миг на кампанията (изказването на Доган в с. Кочан, клиповете на БСП). Независимо от причината, Борисов се озова в ситуация, в която хем е неоспоримият победител от изборите, хем малко не му стига за самостоятелен кабинет.

Опции за коалиционно управление обаче не липсват. Синята коалиция, РЗС (прогнозата ми за чието не-влизане за нещастие не се сбъдна), дори Атака - всички са готови да подкрепят Бойко. Борисов е в позицията да поиска безусловно тяхната подкрепа - на базата на огромното доверие, което избирателите му гласуваха. Всъщност поведението на столичния кмет най-вероятно ще следва това на неговия бивш лидер - Негово Величество Царят. И сега бъдещият премиер може спокойно да покани по един-двама представители на по-малките партии да заемат постове в управлението, без формално да се стига до коалиционно управление, същевременно изисквайки безпрекословна парламентарна подкрепа. Нещо като реформаторското мнозинство непосредствено след изборите през 1997г. Такова поведение би се понравило и на друг бивш ментор на Борисов - покойният Тодор Живков.

Всъщност, като се замислим, позицията на "бащица" най-много отива на типажа Борисов, а вероятно и той доста е научил за спецификите на ролята, докато е охранявал бившият Първи. Дали Бойко Борисов ще се изкуши да стане "баща на нацията" ще разберем още следващата седмица. Лакмусът ще бъде начинът, по който ще бъде съставено новото българско правителство.



Борисов тепърва ще се радва на "безграничната" народна любов. Снимка: БГНЕС.

Кой трябва да бъде българският еврокомисар?

Този въпрос се оказа неочаквано актуален след вчерашната заявка на Сергей Станишев, че България ще настоява да получи важно портфолио в новата Европейска Комисия. Според правителствената прес-служба "на този етпа страната ни не мисли за име на новия си еврокомисар, а държи да получи съществен портфейл, какъвто е например енергетиката". Изявлението, несъмнено в предизборен контекст, обаче е в директна връзка с личността на новия български комисар. Кои са кандидатите за поста?

В публичното пространство за поста на еврокомисар се спрягат три имена. Очаквано това са сегашният български представител Меглена Кунева, външният министър Ивайло Калфин и фаворитката на Цветан Цветанов за евроизборите Румяна Желева. Казвам фаворитката на Цветанов, а не на Борисов заради упоритите слухове и нишани за смяна на властта в ГЕРБ. Това обаче е тема на друг разговор.

Ясно е чии интереси би защитавала Кунева ако повтори мандата си - не случайно прякора й по времето, когато водеше преговорите за българското членство в ЕС беше "Madame Yes". Пак ще се насладим на безбройни пресконференции за "лошите китайски стоки" и медийни кампании по Коледа с образа на плюшено мече със шипове. Consumer protection от новото хилядолетие. Естествено, когато стане въпрос за реални проблеми като например сметките за ток, инициативите на Кунева се ограничават в проучвателни мероприятия и сочене на "добри практики" от други държави. За щастие имайки предвид ниския електорален потенциал на партията на Кунева - НДСВ, шансовете й да бъде отново еврокомисар са ниски.



Номинацията на Ивайло Калфин изглежда с една идея по-разумна. Човекът поне се държи нормално и не споделя безкрайния апетит за медийни изяви и конформизма на Кунева. България естествено не би могла да се надява на портфолио в областта на външните работи на ЕС, най-малкото заради целенасоченото ни поведение на "троянски кон" на Русия в съюза. Ако кандидатурата на Калфин все пак бъде одобрена, той най-вероятно ще е един от многото еврокомисари с "общи компетенции" и най-вероятно ще получи ресор от сорта на "Многоезичие".


Кандидатурата на Румяна Желева би била реалистична само при убедителна изборна победа на ГЕРБ и правителство без участието на БСП. В противен случай постът на еврокомисар може да е част от коалиционния пазарлък след 5 юли. За личността на самата Желева е трудно да се каже каквото и да било след като тя самата не са постара да стане позната на обществото с двугодишния си престой в Брюксел и Страсбург.


Мнение по темата може да изрази и самият Жозе Мануел Дурао Барозу, който като президент на Комисията (практически преизбран) има право да помоли страна-членка да промени предложението за свой представител. От българска страна предложението се прави от министър-председателя, което поставя номинацията в директна зависимост от изхода на парламентарните избори. Ако зависеше от Вас, кой щеше да е българският представител в Европейската Комисия? Някой от изброените или Надежда Михайлова, Димитър Стоянов, Филиз Хюсменова, Божидар Димитров, Христо Стоичков?

В ГЕРБ просто не могат да смятат!

Вчера хората на Борисов очаквано се направиха на велики и отказаха предложението на "Синята коалиция" за общи мажоритарни кандидати. Простата логика сочи, че ГЕРБ има три пъти повече гласове от сините на европейските избори и е първа сила в 19 от 31 избирателни района. Разбивката по райони обаче показва, че това решение е напълно неоправдано в контекста на мажоритарен избор. Ето какво сочат данните:

Избори за Европейски парламент 2009

Район..................	БСП..	ДПС+Лидер.	Общо.	ГЕРБ
БУРГАС	24671	41476	66147	34731
ВАРНА	26164	31672	57836	45651
В. ТЪРНОВО	16800	12403	29203	23146
ВИДИН	11007	2943	13950	7859
ВРАЦА	16245	7492	23737	13948
ГАБРОВО	7781	4818	12599	13060
ДОБРИЧ	14522	14418	28940	15778
КЪРДЖАЛИ	5031	47313	52344	7525
КЮСТЕНДИЛ	12029	7748	19777	10202
ЛОВЕЧ	10713	5216	15929	12794
МОНТАНА	11147	6221	17368	11905
ПАЗАРДЖИК	16552	21970	38522	20684
ПЕРНИК	9098	7101	16199	10002
ПЛЕВЕН	20506	14250	34756	22057
ПЛОВДИВ град	20268	12568	32836	34192
ПЛОВДИВокръг	24950	19791	44741	30315
РАЗГРАД	4928	34870	39798	7790
РУСЕ	13353	16036	29389	21589
СИЛИСТРА	8577	28434	37011	11086
СЛИВЕН	11801	10203	22004	17141
СМОЛЯН	10027	12617	22644	11170
СОФИЯ 23	29313	5889	35202	38296
СОФИЯ 24	19666	5852	25518	32906
СОФИЯ 25	20890	6381	27271	38898
СОФИЯ област	20113	7782	27895	19886
СТАРА ЗАГОРА	25035	14847	39882	28358
ТЪРГОВИЩЕ	8337	27492	35829	7829
ХАСКОВО	17017	22595	39612	22679
ШУМЕН	12195	26556	38751	14889
ЯМБОЛ	12780	4095	16875	11588

Данните са от изборите за Европейски парламент, но тенденциите са красноречиви. Простата математика показва, че с решението си за самостоятелни кандидати ГЕРБ на практика отписва 8 мажоритарни района (Добрич, Кърджали, Разград, Силистра, Смолян, Търговище, Хасково, Шумен). Хората на Борисов са убедително първи в София и Пловдив, но там ще ги конкурира Синята коалиция, а и тези два града дават общо едва четири мажоритарни мандата. Новата тройна коалиция между БСП, ДПС и акушираната от Доган формация Лидер държи мнозинството от останалите райони. Показателен е случаят във Варна, където трите събират 57 836 гласа, а ГЕРБ - 45 561. Подобна е ситуацията в Русе, Плевен, Велико Търново.

Самостоятелното явяване на ГЕРБ на практика гарантира мнозинство от мажоритарните мандати за БСП и ДПС. В партията на Борисов или не могат да смятат или целенасочено работят за успеха на социал-либералния вектор. Кое от двете е по-вярно ще стане ясно при преговорите за съставяне на правителство.

Борис Станимиров от Синята коалиция: "Българското членство в ЕС трябва да изпълни националния идеал и завета на дедите ни"

Борис Станимиров е роден през 1976 г. в София. Завършил е Молекулярна биология в Софийския университет. Специализирал е Политически умения в Нов български университет. Заместник-председател на Европейските млади консерватори под патронажа на Маргарет Тачър. Владее четири езика. Женен, има близнаци - момче и момиче.

„В каква посока трябва да се развива Европейският съюз - към Съединени европейски щати или към Европа на нациите?"

Борис Станимиров: „Доколкото Лисабонският договор се свързва с федералния проект, това е визията, която е от по-голям национален интерес за България. Защото той дава повече депутатски места на България в Европейския парламент и осигурява по-силен натиск на Брюксел върху нашата неукрепнала държавност".

„Трябва ли да се присъединят към съюза и кога страните от Западните Балкани и Турция?"

Борис Станимиров: „Истинските теми пред България по отношение на разширяването са две - това са Турция и Македония. За Турция трябва да си дадем ясна сметка, че тя голяма държава - като население, като територия и като икономика. И ако тя не отговори и не изпълни изцяло критериите на ЕС, тя може да дестабилизира съюза, защото ако България просто скандализира европейските институции с някои свои неуредици, то 70 милионна Турция може да дестабилизира и да тропилира европейските институции. Що се отнася до Македония точно по време на управлението на десницата България беше първата страна, която призна независима Македония. Аз се надявам, че ние ще сме отново първата страна, която ще приветства Македония в ЕС. Стига Македония да реши споровете си със съседите и да приеме едно европейско отношение към България".

„Какви трябва да са приоритетите на българското членство в ЕС?"

Борис Станимиров: "За съжаление първият приоритет трябва да бъде възстановяване на доверието на европейската политика към България, защото то в момента беше проиграна. След това възстановяване на еврофондовете, които ЕС е определил да потеката към българския бизнес - това са близо 6 млрд. евро, които са гласувани за България до 2013-та година. Нашата амбиция е това до края на тази година да се случи".

„Какви са вашите лични приоритети, ако бъдете избран за представител на България в Европейския парламент?"

Борис Станимиров: „Личен приоритет би бил България да стане родина на всички етнически българи по света. Защото има традиционни български общности в Македония, в западните покрайнини, в Украйна и в Молдова, които трябва да получат европейска перспектива. Те трябва да почувстват подкрепата на европейска България. Това е националният идеал на последните пет поколения българи и това е заветът на дедите и никога България не е имала толкова мощен инструмент да го осъществи, колкото сега с европейското членство.

Борис Станимиров е на седмо място в листата на "Синята коалиция" за европейските избори.

Анкетата е осъществена със съдействието на БНТ1.

"Ако Турция изпълни Копенхагенските критерии трябва да й се даде възможност да се присъедини към ЕС" - позицията на Емине Гюлестан от листата на ДПС

Емине Гюлестан е родена на 03.04.1986 г. в Момчилград, област Кърджали. Има бакалавърска степен по Балканистика и Международни отношения от американския университет в България. Интересите й включват изучаване на културата и историята на народите от целия балкански регион. Владее английски, гръцки и турски език.

- В каква посока трябва да се развива ЕС - към Съединени европейски щати или към Европа на нациите?

Емине Гюлестан: "Според мен в основата и на двете понятия лежи една обща истина - и това е сътрудничеството между отделните държави. Тук въпросът е в каква степен трябва да се разграничи това сътрудничество - дали да се акцентира върху интегрирането на отделните нации, или по-скоро акцентът да пада върху по-широко икономическо сътрудничество, отколкото към интегриране на нациите. Според мен най-успешният модел би бил да се намери един хибриден вариант."

- Трябва ли и кога Западните Балкани и Турция да се присъединят към ЕС?

Емине Гюлестан: "Пред Западните Балкани и Турция има определени критерии - т. нар. Копенхагенски критерии. Ако изпълнят тези критерии, ще им се даде възможност да влезнат в ЕС, така както направиха България и Румъния. Сега тук въпросът е по-скоро от позиция на България. Според мен за Република България много по-добре би било да бъдем обкръжени от държави, които са с едно стабилно икономическо положение, които са интегрирани вече в ЕС. Ако успеем наистина да помогнем на Западните Балкани, България според мен ще получи много добър имидж и много добро име."

- Какви трябва да бъдат приоритетите на българското членство в Европейския Съюз?

Емине Гюлестан: "Като говорим за приоритети аз като един млад човек мога да отговоря от моя гледна точка. Основният прироритет трябва да пада върху образованието, защото когато имаме образование, когато имаме нужните дадености, когато имаме нужните качества, можем много по-лесно да се интегрираме в европейското семейство и да бъдем конкурентноспособни."

- Какви биха били Вашите лични приоритети, ако бъдете избрана за представител на България в Европейския парламент?

Емине Гюлестан: "За мен личен приоритет би бил образованието, трябва да се акцентира много на това, особено когато говорим за страни от Балканите, каквато е България. Когато говорим за т. нар. малцинства като ромите, които вътре в обществото има някакъв проблем и въпреки че им се дава шанс, те не се възползват от този шанс, и това е много важно. Според мен трябва да се направи една единна система, когато говорим за прием в университети, за да може да има по-голяма мобилност на отделните студенти от различните европейски страни."

Емине Гюлестан е кандидат за евродепутат от ДПС и е на 10-то място в изборната листа.

Анкетата е осъществена със съдействието и подкрепата на БНТ1.

"Турция не трябва никога да става член на ЕС" - Никола Рачев от Атака мотивира своята позиция

Никола Рачев е роден на 19 септември 1983 година в София. Завършил е Националната природо математическа гимназия. В момента следва медицина в Медицинския университет в София. Владее английски, испански и руски език. Член е на младежката "Атака" от близо 3 години. Хоби - спорт, тренирал е кикбокс. Обича да чете историческа литература. Любим автор - Захари Стоянов.

В каква посока трябва да се развива ЕС според вас - към Съединени европейски щати или към съюз на Европа на нациите?

Никола Рачев: "Според мен ЕС трябва да се развива към Европа на нациите, тъй като по този начин би могла да се запази националната идентичност на България - нещо, за което политическа партия "Атака" се бори."

Какво е вашето мнение за разширяването на ЕС, трябва ли Западните Балкани и Турция - и кога, да станат страни, членки на съюза?

Никола Рачев: "Според мен никога. Категорично "не" на Турция в ЕС, тъй като Турция, както добре знаем, е наследник на Османската империя, на нейните ценности и на нейната религия, и тези ценности са абсолютно несъвместими с европейските. По никакъв начин Турция не би работила в интерес на ЕС. Освен това, ако Турция бъде приета в ЕС, това ще позволи на турски граждани да идват и да гласуват за български парламентарни избори и за евроизбори."

Какви трябва да са приоритетите на българското членство в ЕС?

Никола Рачев: "Основните приоритети на българското членство в ЕС са четири. На първо място искам да посоча отварянето на блоковете в АЕЦ "Козлодуй". Както добре знаем, тяхното затваряне не беше задължително условие за нашето членство в ЕС. На второ място, според мен трябва да бъдат премахнати производствените квоти или най-малко те да бъдат повишени, тъй като в момента наложените квоти в България са смешно малки. Според мен на трето място трябва да бъде прилагането на европейско социално законодателство в България и не на последно място според мен не трябва да бъде позволявано на ЕС да се намесва в религиозни въпроси."

Какви биха били вашите лични приоритети, ако бъдете избран за представител на България в Брюксел?

Никола Рачев: "При положение, че бъда избран за представител на България в ЕС, моят основен приоритет ще бъде да използвам възможността да проуча европейското здравеопазване, системата на здравеопазване в различни европейски страни и евентуално прилагането на това здравеопазване в България, тъй като в момента системата в България на здравеопазване не работи в интерес на болните."

Никола Рачев е кандидат за евродепутат на политическа партия "Атака" и е на седмо място в изборната листа.

Анкетата е осъществена със съдействието и подкрепата на БНТ1.

Кампания, каква кампания?

Предизборната кампания за европейските избори е вяла в най-добрия случай. За момента тя се случва предимно по телевизията - под формата на дебати и видео клипове. Ползват се също и предизборни хроники, които в общия случай представляват запис на предизборни изяви на кандидатите в малки, камерни зали пред 20 до 50 членове/симпатизанти. Аз лично видях плакат по улиците на София едва вчера. Днес (вторник) са се появили малко повече, но до изборите остават четири дни и просто не се вижда как и кога кампанията би могла да стане по-интересна.

Изглежда че "Атака" е единствената партия, която залага на европейско послание в кампанията си. Националистите поставят на централно място въпроса за бъдещото разширение на съюза под формата на познатия лозунг "Не на Турция в Европейския съюз!". Колкото и крайно да звучи, това послание е директно свързано с въпроса в каква посока да се развива ЕС и засяга всичките 27 страни членки.



Останалите партии използват доста двусмислени слогани за местна консумация. Фаворитът на социолозите и българските домакини ГЕРБ просто преписва от Обама - "Да докажем, че България може". Социалистите твърдят че "Ние защитаваме българските интереси в Европа". Безумен лозунг в контекста на европейските избори. Предполагам че избраните от тяхната листа евродепутати отново ще се присъединят към групата на ПЕС, а няма да инициират създаването на някаква "българска група" в Европейския парламент. Претенциозно, дори нахално е да излизаш с такъв лозунг, когато твоето правителство е предизвикало спирането на европейските фондове за България.

Предизборният лозунг на Движението за права и свободи (дали това име не трябва да бъде поставяно в кавички?) е " Гласувай Доверие, получи Подкрепа и Сигурност". Идеята главните букви да образуват абревиатурата ДПС май е единствената зад този механичен сбор от думи. Синята коалиция също е заела от челния американски политически опит със слогана "Време е за добрите!".



На фона на тези наблюдения изводът за кампанията като цяло е ясен. Политическите играчи в България възприемат европейските избори просто като първи тур на националните. Партиите отказват да изпълняват основните си функции - освен да представляват, и да информират и "образоват" гражданите по въпросите от европейска важност (разширение, институционално устройство на съюза, обща външна политика, енергийна сигурност на ЕС и т.н.). Кампанията е просто шанс за по-добро позициониране пред "важните" избори. Социологическите проучвания предвиждат избирателна активност от 35-40% (ако не вали). Аз лично се съмнявам че числото 28,9% от миналите избори ще бъде надминато значително. След такава кампания далеч по-вероятно е Джо Водопроводчика да си остане вкъщи.

И новият президент на Европейският парламент е ...

След президентския указ, повечето детайли около провеждането на изборите за Европесйки парламент в България са вече ясни. Датата е 7 юни (неделя). За разлика от 2007г., този път българите ще изберат 17 свои представители, поради невлизането на договора от Лисабон в сила и максималният брой от 736 евродепутати, фиксиран от договора от Ница.

Прагът за намиране на представителство се определя от т.нар. "национална избирателна квота" равна на 100%/17 мандата = 5,88% от действителните гласове. Ако вземем за база европейските избори от преди две години, това означава че за "прескачане" на бариерата са нужни около 120 000 гласа.

120 000 в страна, където живеят 7-7,5 милиона е и много и малко. Много е защото в България не е налице огромен интерес към гласуване за европейските институции и е малко защото все пак това е броят на хората, които живеят в "Младост" или "Люлин" например.

Сигурно водени от подобни съображения сегашните евродепутати и кандидатите за такива напоследък са доста активни в обществените си изяви. Доколко част от тази мотивация е повишаващото се от следващия мандат на Европарламента заплащане (основната заплата става еднаква за всички и ще бъде в размер на 7 хил. евро) не бих се наел да коментирам.

Наскоро присъствах на подобна дискусия, организирана от Нов Български Университет. Участници бяха евродепутатите Николай Младенов (ГЕРБ), Илияна Йотова (БСП), кандидатите Пламен Цветков и Юсеф Дакак (ДСБ) и представителите на БНД Пламен Панайотов и Атанас Щерев. Дебатът протече в обичайния конструктивен тон, като гостите се опитаха да поставят акцента по-скоро върху европейски теми, отколкото върху националните. Един от най-дискутираните въпроси се оказа предложението за забрана върху вноса на тюленови продукти в ЕС поради нехуманния начин по-който тюлените са умъртвявани.

Като блогър почувствах нужда да задам някой въпрос, който да провокира по-ожесточена и по-политическа дискусия. Това, което ме засяга като европеец и избирател е на практика постоянната коалиция между двете основни фракции в Европейския парламент - Европейската народна партия (ЕНП) и Партията на Европейските социалисти (ПЕС), която им позволява да избират президента на парламента на ротационен принцип и да си поделят мнозинството от местата в парламентарните комисии. Така че попитах кандидатите как биха ме мотивирали да гласувам за която и да е от двете формации при положение, че това няма да се отрази по никакъв начин.

Тъй като представителката на ПЕС Йотова вече беше напуснала дискусията, получих отговор само от Николай Младенов. Той посочи че в миналото ЕНП е избирала президент на парламента с подкрепата на групата на либералите ( там където сега са хората на ДПС и НДСВ) и разкри, че е "постигнат компромис следващият президент на Европейският парламент да е член на ЕНП и освен това ... поляк! За мен лично това беше изненада, а най-вероятно и за всички присъстващи, така че не се изясни кой ще заема поста през втората част на мандата ( президентът на Европейския парламент се избира за мандат от 2,5 години). Най-вероятно отново представител на ПЕС...

Това обаче не бива да подценява факта че, "се роди новина". Списъкът със сегашните евродепутати от Полша е достъпен тук. Можете да изберете своя фаворит, само не забравяйте, че трябва да е от ЕНП ;)



На снимката: Йежи Бузек, евродепутат от полската "Гражданска платформа" (от ЕНП), бивш министър-председател, избран с най-висок брой преференциални гласове в Полша през 2004г.

Каденабия - ден трети

Днес е третият, последен ден от събирането на българските партии-членки на ЕНП в италианското градче Каденабия. Станалата вече традиционна среща се организира от немската фондация „Конрад Аденауер”. Това прави присъствието на събирането желано за всички партии,с аспирации към център-дясното политическо пространство.

Сегашната среща идва след дълго прекъсване – предишното подобно събиране датира от преди президентските избори през 2006г. Представителите на тогавашните четири партии, членуващи в Европейската Народна Партия – СДС, ДСБ, БЗНС-НС и Демократическата партия символично се снимаха заедно в знак на подкрепата си за обща кандидатура за президент. Днес към тях се присъединяват както новоприетите ГЕРБ, така и редица формации с неясен електорален потенциал, но доказано желание за участие в обща дясна коалиция.

Засега от Италия не пристига отговор на въпроса, който вълнува всички, а именно – кой още ще се присъедини към вече установената коалиционна ос СДС-ДСБ. Участниците в срещата отказват изявления, мотивирайки се с приетия за срещата регламент. Все пак от малкото информация достигаща до медиите става ясно че срещата се придържа по-скоро към формалната част на програмата, която включва лекции на анализатори и политически дискусии.

Най-новата ни политическа история обаче показва, че успешните коалиции се градят на родна почва, а не на срещи в чужбина под давлението на „помирители”. Преди парламентарните избори през 2005г. същите хора, които сега са в Каденабия бяха събрани в Будапеща, за да изгладят разногласията си последвали отцепването на ДСБ от СДС. Тогавашната среща и увещанията на европейските партньори очевидно не дадоха резултат и т.нар. десни се явиха на изборите разделени на три – самостоятелната партия Демократи за силна България, коалиция Обединени демократични сили около СДС и коалиция Български Народен Съюз. Резултатите до които доведе това са известни.

Затова може би е по-добре че сега коалиционните преговори са изместени от лекции на експерти и дебати по конкретни теми. Стратегиите за развитие на България в средносрочен и дългосрочен план, търсенето на начин за деблокиране на спрените европейски фондове и укрепване на доверието между България и Европейския съюз са теми, които трябва да се обсъдят точно на ниво лидери. Неутралната среда на италианската провинция предлага възможност за конструктивен разговор без пречката на натрупани през годините емоции и личностни несъглагласия.

снимка: Дневник


Доуточняването на формата на бъдещата коалиция явно ще трябва да почака за времето след срещата. Позициите на основните участници СДС и ДСБ вече са известни, желанието на другите партии-членки на ЕНП да се присъединят – също. Както се казва, „останалото е въпрос на преговори.”

Колко струва демокрацията, господин Мартенс?

Ако случайно сте пропуснали новината, президентът на Европейската Народна Партия Вилфред Мартенс е на посещение в София. Срещата му с българските партии-членове на ЕНП е утре (17.02), но г-н Мартенс вече успя да даде изявление за медиите. Една от основните точки в него е подкрепа за едновременното провеждане на европейски и национални избори през юни.

За никого не е тайна, че този вариант е предпочитан от повечето, ако не и всички членове на ЕНП в България. Причините за обединение на двата избора, които господин Мартенс цитира обаче, са най-малкото несериозни. "Във времето на финансова икономическа криза не е разумно да се харчат много пари. Вие можете да комбинирате вашите избори." Както всички поддръжници на този сценарий обичат да повтарят, двоен вот в един ден би спестил на бюджета около 20 млн. лева. Толкова ли струва демокрацията, господин Мартенс?

Социологическите проучвания сочат, че избори в един ден биха увеличили шансовете на десните партии. Това от своя страна може да донесе един-два мандата в повече за групата на ЕНП-ЕД в Европейския парламент. Това звучи като реалистична причина за изказването на В. Мартенс. Въпросът е дали такъв резултат би оправдал тоталното смесване на европейска и национална кампании, теми и дори кандидати за депутати, които едновременен вот ще причини.

България е една от двете нови страни-членки, които не са държали референдум за присъединяването си към ЕС. Една чисто европейска предизборна кампания е крещящо нужна, най-вече заради информационния си принос. Огромното мнозинство от българските граждани нямат и бегла представа с какво точно се занимава Европейският парламент. Това няма да се промени докато българските и европейски партии не престанат да възприемат европейските избори просто като инструмент в краткосрочната си политическа стратегия.

Начало на блогърската кампания за европейските избори

Миналата седмица в Брюксел се проведе т.нар. „launch event" на кампанията за блогъри посветена на изборите за Европейски парламент (4-7 юни 2009г.). Събитието под надслов „Think about it” събра 81 блогъри от всички страни на Европейския съюз – по трима от всяка държава. Българите естествено се оказахме над средното ниво и бяхме общо четирима – Александър Кръстев, Боян Юруков, Нели Гочева и моя милост. Алекс и Боян са вещи в блогърските дела (както е видно от сайтовете им), а Нели учи журналистика в Лондон и тепърва предстои да пише онлайн.

И четиримата бяхме попаднали по различен начин на обявата на Европейския Център по журналистика(EJC), тъй като събитието беше отразено едва пост-фактум в българската преса. Организаторите от EJC обаче се бяха постарали да осигурят респектираща програма за двудневния ни престой в Брюксел. В понеделник (26.01) всички участници бяха събрани в хотел "Софител", а в панелите на организираните дискусии участваха имена като Марк Мардел (BBC), Тони Барбър (FT) и не на последно място нашият Юлиан Попов. Във вторник програмата ни отведе в Европейския парламент, което беше освежаваща възможност за задаване на провокативни въпроси към PR-ите на основните парламентарни групи и евродепутати. Особено забавен за публиката беше Gawain Towler (не се наемам да го "преведа" на кирилица), който отговаря за прес-контактите на групата Независимост/Демокрация. Какво пък, той може да си го позволи - членовете на тази група са против самото съществуване на ЕС.

За да не изпадам в излишни подробности, ето и трейлъра на събитието:




П.П. Всички 81 участници в инициативата ще отразяват своите гледни точки към изборите за Европарламент на обща платформа - http://www.thinkaboutit.eu/